ЖИВОТ В ТРОЙКА (”езотеричните” дневници на ентусиаста): за автора и книгата

cover-bg.gif В годината на появата си на бял свят дебютният роман „Живот в тройка” на Станимир Кискинов печели награда на Национален фонд „Култура” за превод на съвременна българска литература на чужди езици. Авторът е доктор по политология и бакалавър по астрология. Преподава в специалност „Социология” на Софийски университет „Св. Климент Охридски” и към фондация „Европартньори 2007”. В литературния му проект присъства целия му професионален и емоционален опит, включващ кратка журналистическа и актьорска практика, 15-годишен стаж в Културния отдел на Посолството на САЩ в България и дълги митарства по културно-геогрфската ос Изток-Запад и в дебрите на любовта. Издателство “Пакс паблишинг” представя второто (преработено) издание на романа на български език.

Тази книга може да ви накара да мечтаете и да се смеете на глас. Заради нея може да ви глобят в тролея, тъй като – зачетени в нейните страници – сте пропуснали да си перфорирате билетчето. Тази книга може и да не ви се понрави, или да остави у вас противоречиви впечатления. Но може дотолкова да ви хареса, че да ви вдъхнови да напишете друга такава книга, или да откриете с нея „библиотека” за всичките си приятели. Може да ви изгуби работен ден, да стане причина да ви уволнят, както и да ви назначат на работа. Може да ви разведе, а може и да ви омъжи/ожени. Всичко това се е случвало с тази книга – защото е „истински роман”!

 „Съвременен Одисей броди из непознатите морета на опасните човешки връзки… За да не бъде привлечен и опустошен, той се привързва към основополагащи „мачти” на своя кораб – философията, политологията, астрологията и езотеричните практики… Но в книгата си е изключително сладкодумен и увлекателен. Защото е искрен – толкова рядко качество в днешната литература.”  (Цветан Тодоров,  журналист, автор)

 Най-лесно би било “Живот в тройка” да се представи като любовен роман. Това обаче е само повърхността…  Кискинов пише за дълбочината на човешките отношения, за постепенното узряване на любовта, за познаването на истинските чувства и за търпението към другия… И понеже това е една от онези истински истории, трудно може да се направи разлика между фикция и действителност. (Оля Стоянова, литературен критик)

“Това е първолично откровение за полифоничните връзки и културната полигамия на съвременния човек; за двоичността и раздвоението, верността и верите; за физиологията на компромиса „обичам те”, гледан отпред, отзад, отвътре и отвисоко; за правото да избираш свободно и неокончателно; за стойността на избора в една такава ситуация и за неангажиращата му давност; за емоционалната потребност и емоционалното потребление. На стотина страници в книгата авторът дава да се разбере може ли един любовен триъгълник да е равнобедрен, каква е неговата пределна вместимост и защо природата не търпи равновесие; кой кой е в колебливата геометрия на мъжко-женските отношения и дали дефицитът на любовна взаимност е между хората, или вътре в тях. „Живот в тройка” е рисковано автентичен разказ за упоритите напъни на съвременния мъж (и жена му) да окултури инстинктите си, като ги облече в идеологически и духовни търсения.” (Ира Коловска, редактор на първото издание)

„Книгата представлява интересен опит да се обединят на пръв поглед несъвместимите личностни характеристики на нейния автор. Това, че Стенли е доктор по политология, бакалавър по астрология и преподавател по писане на проекти в катедра „Социология” на СУ, особено му е помогнало да свърже в една пъстра амалгама духовното, емоционалното и битийното ниво на живота. Така се е родило едно интегрално постижение, едно разголващо душата откровение – и то споделено с изкусителното и изключително деликатно търсене на границата, баланса, с движението по ръба на нещата. Тази книга съдържа толкова много подтекстове, че може да се прочете по най-различни начини, но единствено не и с равнодушие”. (Димитър Сотиров, медиен експерт)

„В продължение на 226 стр. имах приятната възможност да се запозная с интересния, нееднозначен живот и сложната, но много колоритна личност на автора…, открил способността да вникнеш в проблемите на другия, дори да заживееш с тях, да загърбиш собственото си его без да го унищожиш, да осмислиш свободата – както своята, така и свободата на другия и не само да я осмислиш, но и да се опиташ да отвориш очите на всеки, който недооценява този скъпоценен дар, тази висша човешка добродетел…
Разбрах обаче и още нещо, което е много важно за всички нас и за азбуката на всеки мироглед – ако някой желае да опрости нещата, както обича и е свикнал да прави в своя живот, защото повече не му е било нужно, за да разбере защо всичко се случва както се случва, на какво се дължат успехите и несполуките, терзанията и миговете на щастие, защо “живот в тройка”, а защо не  “соло”, защо не “в двойка” или в “четворка”, “петица” и пр. може да прочете абзацът на стр. 69, след което спокойно може да отиде да си пие ракията с тиха завист към автора, но с пълното съзнание, че е успял да се навре за кой ли път в квинтесенцията на нещата. В противен случай ще трябва да прочете цялата книга, нещо, което направих аз и за което не съжалявам! (Асен  Сираков, писател, преводач, публицист и езиковед)

КНИГАТА МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪЧА ЧРЕЗ УЕБСАЙТА НА ИЗДАТЕЛЯ www.paxpublishing.nete-mail: paxpublishingnet@yahoo.com и на тел./факс 02 8686668. БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА ЗА СОФИЯ!

Следват увода и епилога на книгата:

Предговор

Скъпи четящи Приятели,
Пише ви един Водолей. Ние, Водолеите, не сме особено силни в Любовта, но си мислим, че сме страхотни в интерпретацията на Истината и Свободата. Оказва се обаче, че тези три неща са свързани здраво. Както съм свързан аз с двете забележителни жени, за които искам да ви разкажа.
Ще е честно да започна със себе си. Завършил съм две образования: политологическо и астрологическо. Имам и двойно гражданство: рождено българско и придобито американско. Харесвам теоретичния модел на индийската система за чакрите, но предпочитам практиките на Бялото братство в България, макар и в най-външния му кръг. Изобщо, при мен доста често нещата вървят по две.
Двоичността изисква стабилизация, а триъгълникът е естествено стабилна и устойчива структура. Това е история за триъгълник – но не толкова за любовен триъгълник, колкото за триъгълник на любовта. Това e също разказ за стремежа към цялостност и за търсенето на баланс чрез трета опорна точка (вън или вътре в себе си). За битките на личностното развитие и за предизвикателствата на избора между две алтернативи. За добрите и лошите моменти в съвместния живот, но и за изграждането на нова семейна среда и социална архитектура.
Този тип книги са леко дразнещи със силно изразения си автобиографичен елемент. За съжаление, той не може да бъде избягнат. Човек не може да пише за неща, които сам не е преживял. Би звучало фалшиво. Затова съм оставил текста в първо лице, единствено число. Позволил съм си само да видоизменя имената на главните герои, без да променям общото им звучене. Опитал съм се да бъда пределно искрен, да не спестя нищо от това, което искам да споделя – и същевременно съм се стремил четивото да е забавно. Наскоро гледах една театрална постановка, която час и половина ангажираше зрителите с тягостните мисли на автора. Опазил ме Господ от такава съдба! Моето верую е, че животът е прекрасен, дори и на пръв поглед да не изглежда по този начин – тъй като просто няма друг живот, който да може да е такъв. А дори и да има, настоящият също може да се изживее позитивно, може даже да се подобри – и това е посланието, което ми се иска да предам. Тази книга се чете за малко повече от час и половина, но се надявам запознанството с една като цяло оптимистична и съвсем истинска лична история да си струва инвестираното време. И съпътстващото общуване да е приятно.

Епилог

Когато реших да пиша роман под това заглавие, се сетих за един текст, който бях чел някъде из дебелите книги. Той описваше интимните отношения в ерата на Водолея. Представяше визията, че традиционната двойка постепенно ще престане да бъде структуроопределяща, а на нейно място ще се появят по-сложни конфигурации от трима, четирима и повече души, организирани около един или двама „носещи” индивида. Дълго търсих тези изречения, за да поставя някое от тях като мото на моето писание, но така и не можах да открия в коя точно книга съм ги прочел. Явно не им беше време.
Като че ли пак поставих каруцата пред коня и тезата ми за тройка на любовта излезе само една хипотеза. Така е, когато житейският материал не достига. Теоретически всичко изглеждаше съвсем прилично. За трима достатъчно развити хора хармоничното съжителство не би следвало да е проблем. На практика обаче се оказа, че не ми е необходима тройка, за да се чувствам удовлетворен. Получаваше се прекрасно и в двойка. 
От друга страна, фантазията ми би могла да си представи варианти, в които личната ми тройка на любовта да се осъществява под една или друга форма. Да не говорим, че въображението на съдбата обикновено е още по-развинтено. След всичко преживяно обаче едва ли бих се насилил, за да докажа на всяка цена, че съм прав. Психологически немотивирано е, а и се отразява неблагоприятно на двойката. Но… да не казвам голяма дума.
Да си призная, още ми е любопитно дали нещо подобно е възможно да се случи в реалния живот и затова в края на книгата отново се обръщам към вас, моите търпеливи и толерантни читатели. Така и така вече прочетохте тази история, дайте да я допишем заедно! Ако имате ценен опит с подобни преживявания, моля споделете ги. В епохата на Водолея е желателно между хората да има връзка и затова оставям моя електронен адрес: stankisk@yahoo.com. Ще ми е драго да прочета и вашите истории, особено тези, които подкрепят хипотезата. Да подчертаем още веднъж, че и вие, и аз не се интересуваме от любовни триъгълници, а от триъгълници на любовта. Всъщност защо да се ограничаваме – пишете за четириъгълници, петоъгълници и изобщо – за многоъгълници на любовта!