<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><!-- generator="wordpress/2.0.2" -->
<rss version="2.0" 
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/">
<channel>
	<title>Comments on: История за ехото (THE ECHO)</title>
	<link>http://www.kiskinov.net/2007/07/09/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d1%85%d0%be%d1%82%d0%be-the-echo/</link>
	<description>Записки на ентусиаста - блогът на Станимир Кискинов</description>
	<pubDate>Mon, 08 Sep 2008 17:10:33 +0000</pubDate>
	<generator>http://wordpress.org/?v=2.0.2</generator>

	<item>
		<title>by: Nikolay</title>
		<link>http://www.kiskinov.net/2007/07/09/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d1%85%d0%be%d1%82%d0%be-the-echo/#comment-15</link>
		<pubDate>Mon, 13 Aug 2007 07:52:32 +0000</pubDate>
		<guid>http://www.kiskinov.net/2007/07/09/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%b5%d1%85%d0%be%d1%82%d0%be-the-echo/#comment-15</guid>
					<description>Какво ли човек не научава от фасилитатори на семинари! Една от любимите ми притчи от един такъв един семинар (мисля че бе в Полша) изглежда така:

В едно село имало наводнение. Дошли с лодка да спасят попа, който седял на покрива на църквата си, но той ги отпратил - спасявайте останалите казал, за мен Господ има грижата. Така и направили - спасили всички. Водата обаче продължила да приижда и спасителите отново се сетили за попа. Той и този път, вече наполовината във вода и държейки се за кръста на черквата, отказал - за мен има Кой да мисли, рекъл. Спасителите си тръгнали, а попът се удавил. 

Когато се възкачил на небето, недоволен отишъл при Господ и го попитал: Защо, Господи, след като толкова години вярно Ти служих, ме изостави?! 

А Господ : Как така - изоставил? Та аз два пъти ти пращах хора да те спасят!

Та нека да не пропускаме да забелязваме когато Господ или Съдбата са били благосклонни към нас. Това особено важи за нас българите с досадния ни навик само да се оплакваме.</description>
		<content:encoded><![CDATA[<p>Какво ли човек не научава от фасилитатори на семинари! Една от любимите ми притчи от един такъв един семинар (мисля че бе в Полша) изглежда така:</p>
<p>В едно село имало наводнение. Дошли с лодка да спасят попа, който седял на покрива на църквата си, но той ги отпратил - спасявайте останалите казал, за мен Господ има грижата. Така и направили - спасили всички. Водата обаче продължила да приижда и спасителите отново се сетили за попа. Той и този път, вече наполовината във вода и държейки се за кръста на черквата, отказал - за мен има Кой да мисли, рекъл. Спасителите си тръгнали, а попът се удавил. </p>
<p>Когато се възкачил на небето, недоволен отишъл при Господ и го попитал: Защо, Господи, след като толкова години вярно Ти служих, ме изостави?! </p>
<p>А Господ : Как така - изоставил? Та аз два пъти ти пращах хора да те спасят!</p>
<p>Та нека да не пропускаме да забелязваме когато Господ или Съдбата са били благосклонни към нас. Това особено важи за нас българите с досадния ни навик само да се оплакваме.
</p>
]]></content:encoded>
				</item>
</channel>
</rss>
