Стихотворения от моята редакторка
Тя се казва Ира,/ текстове санира,/ обича да е в сянка,/ но… хайде на (импровизирана поетична) седянка:)!:
В черупката си влизам
и няма да изляза.
Горя от егоизъм,
боли ме и се мразя.
Желания и болка
крещящи ме затискат.
Не знам какво и колко,
но знам, че всичко искам.
* * *
Подари Подари ми криле – да си свия гнездо;
дай ми сянка – да я заключа.
Нямам нужда от път, нямам нужда от дом,
искам само комин
и куче.
* * *
Зад паяжина от лъжи
безжизнен паякът лежи.
Понеже жертвите му знаят,
у всяка се събужда паяк.
* * *
- Защо всички вие, желани неща, сте
най-хубави като сте недостижими?
- Човекът обича да бъде нещастен,
той иска да иска, не иска да има.
* * *
Слънчева
Потъвайки
с убийствен смях
в напудрените облаци,
усетих
как ръцете ти се плъзнаха по мене,
облизаха ме,
претопиха
светловакуумна лудост
и бавно полетяха
седем цвята дъжд.
Целуна ме
звездата ми
с напукани от лято устни
и ме остави върху земното притегляне.
Mila said,
August 14, 2007 @ 11:25 am
Здравейте - изпращам за мнение тези две писания:
Прогледнеш ли, страхът в очите ми
Ще те преследва и в мечтите ти.
Не ми обръщай гръб преди
Да си поискал прошка ти.
* * *
Издращи ти душата ми с бодливи нокти
Изтръгна ти сърцето ми от корена свещен
Ще те настигне грозна участ
От теб по-грозна в тоз пре-светъл ден.
Във грозен ден
Пред грозен лик
Проклех те да се мъчиш заслепен
И да отричаш себе си
Тъй както мразиш мен.
Mila said,
August 20, 2007 @ 8:24 am
Интересувам се от издаване на моя книга с мои стихотворения, рисунки и есета - може би към 100 странички - все още не знам нищо за процеса на издаване на книги нито за цените. Но бих искала да публикувам още няколко стихотворения тук с презумцията, която подлежи на коментар от ваша страна, че най-ценният труд е авторският и че всеки би могъл да бъде такъв:
Пресъхнала от мисли кожа
Посърнали от тежест мигли
Разбунена от болка същност
Седиш на тъй висока ложа
Красота в мислите ти
Слепота в душата ти
Огън в сърцето ти
Заровен
Погубен
Потушен
Потулен
Забулен
***
Лисни лиген вода в очите ми
Извикай във ушите ми
За да разбера че съм тук
Където никога не съм била
Не тичай подирм мен
Както и не би направил
Своботата познах далеч
Преди да те познавам
***
Болест ненавист
Незрялост нееднородност
Необичане неодобрение
Недомисленост
Недовършеност
Непосредственост
***
Излей върху незрялата ми същност
Съдбите си рутинни с гузна мощ
Ти палпач дива простолюдна
Но смирена
Недей забравя никаква подробност
Не спирай да се мъчиш да
Затриеш душата ми
Със своята цивилизация
Превърни ме в себе си
Изличи ме от земята ми
Подреди ме в мислите си
И заспи отново спокойна
Въпреки че никога не си се събуждала
Mila said,
August 21, 2007 @ 6:24 pm
Гладът в душата ми
Е узрял за действие
Не да бъда, а да изповядам
Своята мисия
До края
Не ме лашкайте вълни на
Измислена случайност
Не ме прераждайте във вашето
Всекидневие
Тук съм за да прочистя душата си
От наслоената ръжда на
Вашата безполезност
Не искам да не бъда
Не искам да не имам
Не искам да не обичам
Страхувам се