August 27, 2007 at 8:24 am
· Filed under Записки, Културни факти, Кратки-сладки историйки
Не знам дали познавате барда Тодор Янкулов, но лично аз съм много доволен, че го преоткрих горе в планината. Познавах го бегло като част от една великолепна група за акапелно пеене (”АКВА ДЕЛИЯ”) на една гениална композиторка и диригентка (Деляна Мичева), но се оказа, че тези качества са му и индивидуално присъщи.
Лежерно си дремизгах в опустелия лагер, когато ушите ми дочуха силна и истинска песен, изкараха ме от палатката и ме отведоха до пейката пред хижата, за да се налсладят отблизо на китарата и задушевния му баритон, преплетени с ангелския глас на жена му Зорница (която, между другото - ей така, по водолейски - продала наследствен имот в Козлодуй, за да издаде атомните стихове на съпруга си в стихосбирка със заглавие “Трева в морето”). След малко те двамата, заедно с прелестната им дъщеричка, се отправиха нагоре към шестото езеро, където щяха на пеят за себе си, планината и многобройните си почитатели. В ръцете ми остана само първият и единствен засега диск на Тодор (”Пробужадне”), съдържащ 7 песни и един инструментал. Добре че след два дни успях да хвана почти двучасовия им концерт на четвъртото езеро - иначе щях да остана с впечатлението, че тези 7 песни са всичко, а не само малка част от това, което талантът му е създал.
Стихосбирката не беше на Рила, затова по-долу помествам само стихове-песни от диска. Read the rest of this entry »
Permalink
August 22, 2007 at 5:12 pm
· Filed under Записки
Неписано правило за всеки, който отива на ежегодния събор на Бялото брастство в Рила, е че е хубаво да остане горе възможно по-дълго. Най-големите ентусиасти се качват в планината още в началото на август, други пристигат на 10-ти-11-ти и стоят до малко след 19-ти - празника на Братството, началото на Божествената нова година, когато се разпределя небесния кредит сред земните жители. Как да си вземем повечко от този кредит в раничката и да го занесем долу в “цивилизацията”? Според астрологията, най-слините двуцифрени чила са тъкмо между 19 (”Повелителят на небесата”) и 27 (”Царската власт”) - т.е. излиза, че съборните дни по същество приключват тогава, когато би следвало да продължават и да са в разгара си.
Read the rest of this entry »
Permalink
August 12, 2007 at 10:33 am
· Filed under Моята книга, Кратки-сладки историйки
Помествам този постинг в рубриката “Кратки-сладки историйки”, но да знаете, че от това ще излезе голяаама горчиво-сладка история!… Тази миниатюра е драсната от един виден рилски окултист (засега ще му дадем кодовото название КиРИЛСКИ), който си пада малко нещо “Гуру” и е пълен с идеи и чисто знание. Аз това знание смятам да го “замърся” и “принизя” - и затова го пускам и в рубриката “Моята книга”: разбрали сме се двамата с него да напишем в съавторство една книга - (духовно-)политически роман - по предсказанията на баба Ванга за България. Тя е казала, че у нас в първите 15 години след началото на промените ще господстват “вълците”, вторите 15 на власт ще са “вълкодавите”, а чак когато управлението поемат “змиите” (не отровните и опасни, а мъдрите и знаещи люде, както са описани в Китайския хороскоп), държавата ни ще се оправи и прокопса. Това ще бъдат и трите части на нашия роман, които ще бъдат написани съответно в минало, сегашно и бъдеще време (за последната КиРИЛСКИ има в главата си страхотен модел-програма за социално-икономическо и културно-политическо развитие, функциониращ в национален мащаб - спуснат от мнооого, ама много високо)…
Но да не се увличам: ето и обещаното негово текстче: Read the rest of this entry »
Permalink
August 1, 2007 at 5:55 am
· Filed under Записки, Културни факти, Кратки-сладки историйки
Ако ти, Интернет страннико, поспреш закратко и споделиш своята визия, мисъл или усещане за СВОБОТАТА, то тук, с течение на времето, би се образувало едно естествено съкровище, от което всеки би могъл да се ползва. Затова те моля да се абстрахираш от каквото си чел из дебелите книги (независимо колко стойностно най-вероятно е то) и в едно или максимум три изречения да дадеш уникалното си, индивидуално мнение (независимо колко познато може да звучи). Та така: забивам оградното колче с, да го кажем, чука на личния пример:
Свободата е чувство - на радост, от конкретно приложена истина.
А ти запретвай ръкави - остави коментар! Очаквам с твоя помощ да очертаем и разработим един наистина златоносен парцел. Read the rest of this entry »
Permalink