Какво е за теб свободата (опит за анкета)
Ако ти, Интернет страннико, поспреш закратко и споделиш своята визия, мисъл или усещане за СВОБОТАТА, то тук, с течение на времето, би се образувало едно естествено съкровище, от което всеки би могъл да се ползва. Затова те моля да се абстрахираш от каквото си чел из дебелите книги (независимо колко стойностно най-вероятно е то) и в едно или максимум три изречения да дадеш уникалното си, индивидуално мнение (независимо колко познато може да звучи). Та така: забивам оградното колче с, да го кажем, чука на личния пример:
Свободата е чувство - на радост, от конкретно приложена истина.
А ти запретвай ръкави - остави коментар! Очаквам с твоя помощ да очертаем и разработим един наистина златоносен парцел. Благодаря!
Mila said,
August 1, 2007 @ 7:28 am
този коментар, написан толкова рано сутрин, при такава невероятна буря навън, подлежи на корекция от ваша страна, но не можах да измисля нещо по-смислено: свободата е отсъствие на невъзможност да осъществиш мечтите си (?)
Свободна said,
August 3, 2007 @ 1:05 pm
Свободата, Станчо…
е мечтата за окови(те).
Mila said,
August 6, 2007 @ 12:55 pm
… such a long day and nothing to do …
свободата е свързана с наличието на свободно време и условия, през което да преосмислиш своите нужди и цели. време през което да не ти се налага да взимаш спешни решения. свободата би могла да се определи като времето с което разполагаш за да бъдеш “your own person”, тъй като идндивидите не изразяват добре себе си в състояние на стрес или при усещане за “спешност”. be yourselves. запазете си здравия разум. бъдете като г-жа стоянка мутафова и като мен. 
и ми дайте възможност да напиша още нещо 
…
Silvina said,
August 12, 2007 @ 1:43 pm
Много добре казано. Но истината и нейните производни - познание и себепознание, е само единият аспект. Нужна ни е и любав, за да закрепим, но и да задвижим постигнатото от истината. И тогава не говорим за чувство, а за блаженство от реализираната божествена искра.
Nikolay said,
August 13, 2007 @ 9:17 am
За мен свободата е онази тънка граница, на която се срещат желанието ми за максимална независимост и конформизмът, чийто данък все пак трябва да платя като социално създание. Колкото по-малък е този данък, толкова по-свободен се чувствам. За съжаление с възрастта установявам, че данъкът се увеличава и то не без мое участие, а по принцип уж съм срещу увеличаването на данъците и другите соц подходи. Въпросният данък от своя страна има две части - едната е свързана с правата на другите, а другата със чувството ми за самосъхранение. Тези компоненти също търпят динамика във времето. Когато бях млад бях свободен до там, от където започваха правата на другите, че дори и отвъд този лимит. Сега все повече страхът от загуба на нещо (пари, позиции, самочувствие) става доминиращ и от това данъкът расте ли расте. Самият аз се съпротивлявам вътрешно на тази тенденция, като се опитвам вербално и невербално да трансформирам лошия в добър компонент с разсъждения от вида на: ама аз не за себе си се страхувам, а за семейството, персонала на организацията и т.н. Жалки опити за самозаблуда.
Работейки с цигани (аз така им викам, дано да не обидя някой), със завист гледам как безметежно са теглили една майна на държавата и тъпия обществен договор, според който трябва да подчиниш живота си на трупане (на пари, позиции, самочувствие). Научих сума ти неща от тях и продължавам да уча. Лошото е, че някак не мога да приложа наученото на практика. Научих например, че хората и особено децата са много по-важни от тухлите и бетона. Научих също, че свободата има доста висока цена в буквалния смисъл - опитах се да измеря за какви пари един щастлив безработен циганин ще се мотивира да спазва обществения договор и установих, че 2-3 средни РЗ не са достатъчни. А аз се продавам доста по-ниско. Такива ми ти работи.
Mila said,
August 13, 2007 @ 3:35 pm
Тъй като смятам да работя само до обяд … тази част от деня следва да се отдам на почивка, която за мен се изразява в това да върша нещо приятно, а то е да мога дистанционно и свободно да изразявам своето мнение в удобно за мен време … (много съжалявам че се налага да пиша след това впечатляващо мнение по-горе, тъй като имах намерение да го оставя да поседи като заключително или поне да не пиша пак аз …)
Ние (като под “ние” имам впредвид себе си и се надявам още 2-3 други жени, които просто не е възможно да не съществуват) искаме мъжете (не казвайте, че тези теми не са винаги актуални, за пречистване на въздуха) да ни представят в ситуациите, които са трудни за нас, като за всеки различно нещо е трудно. За мен това е “традиционната” роля на мъжа. По принцип и друга жена би могла да те “представя”, но това е свързано с по-голямо притеснение от наша страна (става въпрос за нас трите
) Ако ни представя като грижовни и любящи приятелки, може да ни представя и пред други жени. Ако представя нашата борбена страна и “недоволна” страна, може да ни представя пред обществената маса (”стадо” - нищо лично против стадата … 
)
Някои мъже са по-самотни от някои жени, тъй като от рано се ориентират към натрупване на материални блага, тъй като е по-малко вероятно да намерят ситуация в която тази “тежест” да не е на “техен гръб”. В следствие на това принудително страдат други техни качества, които не са имали почва да се развият …
След това лирическо отклонение, искам да добавя, че много ми харесва тази статия, която предизвика толкова аргументирани коментари в сравнение с другите теми.
За мен би било интересно да прочета и други индивидуално обособени мнения с “rotation point” собствената ос на автора …
with all due respect … (respect is perhaps related to personal freedom …)
Maugli said,
October 6, 2007 @ 4:00 pm
Свободата е разликата между купчината боклук и барикадата.
Nina said,
November 26, 2007 @ 10:08 am
Свободен си, когато не поставяш граници пред духа си, пред въображението, мечтите и намеренията си.
Когато съумееш да намериш себе си, да се саморазкриеш, да покажеш истинската си същност, без да се страхуваш от собствената си светлина, и позволиш на тази светлина да се прояви.
Свободен си, когато осъзнаеш, че си уникален, и че този необятен свят около теб е изпълнен с безкрайни възможности и е винаги готов да ти помогне. Когато се осмелиш да следваш своя собствен път и да живееш според собствената си истина и по собствените си правила, независимо колко голям е външният натиск на обществото. Да се освободиш от страховете си. Да не се съмняваш в изумителните способности, които са скрити в теб и да не се страхуваш от вътрешната си сила. Да приемеш всички части от себе си – онези, които харесваш и онези, които не харесваш. Да спреш да отричаш несъвършенствата си и да се представяш пред света за безгрешен. Каквото и да се случи, да не предаваш истинската си същност, а да й позволиш да блесне. Да правиш нещата, които обичаш, да изричаш своята истина, да бъдеш такъв, какъвто си – автентичен и истински.
Тогава светът ще ти изпрати попътен вятър…
Единствено тогава можеш да бъдеш свободен. Когато се събудиш, спреш да се самозалъгваш, да търсиш оправдания и да си измисляш истории, а просто премахнеш границите и преградите, разшириш съзнанието си и си позволиш да бъдеш себе си. Когато позволиш и на другите на бъдат различни и да останат верни на истинския си аз. Когато оставиш хората около теб да следват своя собствен такт, и насърчаваш любовта, страстите и мечтите им, дори ти самият да не ги споделяш.
Както е казал Фредерик Фауст, „Във всеки човек се крие заспал великан. Когато великанът се пробуди, се случват чудеса…”
Свободата е реално, постижимо чудо…
И ние всички сме орисани да бъдем свободни.
Mihaela said,
March 24, 2008 @ 2:35 pm
Много точно казано Nina, но бих искала да допълня, че свободата подлежи на корекция от страна на твоето собствено аз. Ти сам човеко си определяш свободата. Когато сам настроищ социалното си поведение с положителна страна към аз-другите и другете към мен е тогава значи си си определил да си свободен.Ти сам избираш кои път да хванеш никои не те насилва или поне не позволяаи на никои да го прави. Едентичност , свобода на словото, собствена инициатива и така нататак ,това всичко съществува в правата на човека. Така че би трябвало хората които не се чустват свободни да се поинтересуват за правата си като цяло. Не се криите зат комплекси създадени ви от некорекни и фалшиви личности.
))
Stephanie said,
April 3, 2008 @ 1:10 pm
This post is inspiring, fresh and ultra awesome! You have a very progressive looks. Reading this blog is a great pleasure.