Тест за сериозност (by VEURG LIRIK)
Помествам този постинг в рубриката “Кратки-сладки историйки”, но да знаете, че от това ще излезе голяаама горчиво-сладка история!… Тази миниатюра е драсната от един виден рилски окултист (засега ще му дадем кодовото название КиРИЛСКИ), който си пада малко нещо “Гуру” и е пълен с идеи и чисто знание. Аз това знание смятам да го “замърся” и “принизя” - и затова го пускам и в рубриката “Моята книга”: разбрали сме се двамата с него да напишем в съавторство една книга - (духовно-)политически роман - по предсказанията на баба Ванга за България. Тя е казала, че у нас в първите 15 години след началото на промените ще господстват “вълците”, вторите 15 на власт ще са “вълкодавите”, а чак когато управлението поемат “змиите” (не отровните и опасни, а мъдрите и знаещи люде, както са описани в Китайския хороскоп), държавата ни ще се оправи и прокопса. Това ще бъдат и трите части на нашия роман, които ще бъдат написани съответно в минало, сегашно и бъдеще време (за последната КиРИЛСКИ има в главата си страхотен модел-програма за социално-икономическо и културно-политическо развитие, функциониращ в национален мащаб - спуснат от мнооого, ама много високо)…
Но да не се увличам: ето и обещаното негово текстче:
СЕРИОЗНО БОЛНИ
Вчера бях на Гости и там заприказвах едно малко момиченце, което се въртеше около мен и си играеше на нещо:
- Здравей, принцесо, какво правиш?
- Играя си.
- Браво … ами те и възрастните хора си играят, ама са забравили, че това, което правят, е игра и са започнали да се взимат много насериозно.
- Защо?
- Ами …и, взимат всичко много насериозно и най-вече себе си, защото са сериозно болни. Болни са от СЕРИОЗНОСТ.
- Ха..ха…ха – звънна игривият смях на детето – ти пък … колко си смешен!
- Ама … наистина ли съм смешен?
- Да …а .. а!
- Знаеш ли, сега съм спокоен, че и аз все още не съм се разболял от сериозност, като повечето възрастни.
- Ха…ха…ха…., искаш ли да си играем?
- На какво?
- Има ли значение?
- Сега, като ме питаш, започвам да си задавам въпроса дали наистина има? А какви са правилата на твоята игра?
- Няма правила….., не съм измислила още.
- Не може без правила! Трябва да има правила! Във живота навсякъде има правила и ако не ги спазваш – страдаш! Аз предварително трябва да знам каква е моята функция в играта.
- Ти пък …., колко си сериозен.
- Ъ….ъ…ъ…, е…е….
Mila said,
August 12, 2007 @ 5:30 pm
Тъй като две години съм учила англо-американска литература в град Ню Йорк, която въпреки че не е българска си остава литература
(и за малко да завърша второ висше по литература, но не успях да взема курсовете по Шекспирова литература), имам лошия навик да се “набърквам” във всякакви литературно-философски теми …
На мен “текстчето”
ми прилича на буквална “извадка-цитат” от реалността, т.е. така би се случило нещо “едно към едно” в “реалния свят” (ние сме още по-отнесени от теб, приятелю 
и в този смисъл това е “чистото познание” за което разбирам? Ако е така, го намирам за поучително, тъй като в съвременното общество на абстрактно мислене и самонавиване, понякога реалността, наблюдавана безпристрастно, говори сама за себе си (how is that? 
val said,
September 24, 2007 @ 4:57 pm
DOBAR DEN MILA MI MILA
POGLEDNATO OT EZOTERICHNA,HOMEOPATICHNA I PROSTO CHOVESHKA STRANA…IMETO TI E DADENO ,ZA DA MU PROTIVOSTOISH….TI /PROSTI MI ZA VTOROTO LICE EDINSTVENO CHISLO/…NAISTINA SI MILA …’OTVATRE’…PROSTO SE NAUCHI DA SI GO PRIZNAVASH…..NE SE BOI DA SI SEBE SI….VIJDAM NEOBIATEN STREMEJ DA SI VKLUCHVASH ZASHTITITE….OTVORI SE…I BADI PROSTO …’MILA’….
Красимира said,
November 6, 2008 @ 9:29 pm
Чудесна идея да направите такава книга!
От пръв прочит “текстчето” ми звучи точно като разговора между лисицата и Малкия принц!!!
Може би защото снощи се “приспах” с “Малкият принц” - книгата, която винаги е над главата ми т.е. на една ръка разстояние…На вас не ви ли звучи така!?