Манифест на учител, продължител на делото на Учителя
Каква е първата асоциация, която възниква при споменаването на литературната форма манифест? Предполагам, че почти всеки се сеща за комунистическия манифест (едно доста популярно произведение в жанра). Тук обаче не става въпрос за революционното послание на Маркс и Енгелс от по-миналия век, а за откровенията (всъщност, не по-малко революционни) на един, по неговите думи, “тих и кротък мистик” - наш сънародник и съвременник. Нарича се Леон Москона, а манифестът му е озаглавен “Завета на Истината”.
Целта на всеки манифест е да буди, да увлича, да масовизира практически приложимо знание. В случая тя е в пряка връзка с основно послание в текста - че езотеричното познание и духовната работа не са нещо отвлечено и безсмислено, а носят съвсем конкретен, земен, социално-спасителен смисъл. Основните идеи в манифеста са две: за синтеза на религиите и интегрирането на всички духовни традиции и за актуалната възможност, или по-скоро, необходимост от духовно възраждане на човека и съвременното човечество. Основната теза на автора е, че световните религии са учудващо единодушни в описанието на трислойната структура на мирозданието (физически/материален свят; небесен/ангелски свят; и причинен/божествен свят) и в предписанието към хората да търсят пълнота на битието не само по хоризонтала, в ограничените условия за земния си бит (където, тъй или иначе, няма да го открият), но и по вертикала, във всяко от трите измерения. Така може да прорасне “Дървото на живота” с корени в материалния свят и в конкретните човешки личности с пречистено физическо тяло и просветлено съзнание, със ствол в небесния свят и в разгърналите добродетелите си душевно-психични същности, и с корона в Божествения свят и в пробуденият висшият духовен Аз, способен на пълно освобождение и на “сътворчество с Бога”.
Както забелязвате от няколкото цитати по-горе (такива ще има и по-долу), езикът и стилът на творбата, с която се опитвам да ви запозная, са религиозно-философски, но пък за сметка на това - твърде ясни. Няма как: манифестите по дефиниция трябва да бъдат ясни, та дори декларативни и плакатни, и затова в тялото (в случая - печатно) на книгата присъстват и две диаграми, в които е квинтесенцията. Първа е, именно, схемата на духовните трансформации на човека по пътя на неговата еволюция. Леон ги нарича “възкресения” (тъй като са свързани с новораждане в по-висок духовен свят) и очертава трите етапа на процеса: земно въплъщение като културно- и социално-обусловена личност, първо възкресение като “жива душа” в ангелския свят, и второ възкресение като “духовно-космично същество” в божествения. Ясно е, че само когато се мине през тези трансформации-възкресения, може да се окичим с лентата “създаден по образ и подобие Божие”, да разгърнем истинския си потенциал, и да се радваме на “Творението” в пълнота и цялост!
Друга специфика на манифестите е, че представляват и своеобразна “програма за действие” - т.е. че не само дават теоретични знания и описват желани състояния, но и предлагат практически решения и конкретни стъпки, за да се достигне до тези състояния. Втората схема в книгата описва “Мандалата на Небесния Йерусалим” или - с други думи - върховната точка в еволюцията на душите, самото “царство Божие, в което много жилища има” - както и пътищата към него. Те се трасират от Божествените учители от всички епохи на човешката цивилизация: Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей, Буда, Лао Дзъ, Заороастр, Христос, Мохамед, българският мирови учител (аз, като светски човек, ще използвам светското му име) Петър Дънов и др. В тази картина всяка световна религия или значимо духовно учение представлява отделен път-брод, проправен през трислойната структура на битието, който извежда до стените на небесния град. Оттам - през определена порта - и до вратите на Храма. На земно, историческо ниво изглежда, че тези религии, вероизповедания и духовни школи се конкурират и си противостоят (понякога до враждебност и антагонизъм), но на високите нива “всяко посвещение съдържа в себе си всички останали, но в съответствие със собствената си духовна ориентация”. В своята съвкупност, многообразие и единство, те са призвани да участват в изграждането на “величествен Божествен храм на Творението с много различни, но прозрачни олтари, от които може да се съзерцава целия храм.”
Това е концептуалното ядро и ключа за интерпретиране на още редица старозаветни и новозаветни понятия, на които аз няма да се спирам. Ще посоча само заявеното намерение на “Завета на истината”: да разкрие (и актуализира!) “някои основни архетипни идеи, свързани с вечните Божествени Истини”, да събере (предложи/предостави на всички!) “плодовете от духовната история на човечеството през Индо-европейския цикъл” и да подготви хората за, да кажем, очакваните последствия от реализацията на някои не особено оптимистични за тях пророчества. Думам ти, дъще - сещай се, снахо! Явно на ‘земното гражданство’ рано или късно ще му се наложи да промени сегашното си състояние и да стане и ‘небесно гражданство’. И по-добре навреме…
Манифестът няма да е манифест, ако остане само на хартия. Той е подадена ръка, покана за общо действие. Но най-важно е практическото му приложение. Разбира се, всичко му е наред и чисто теоретично. Леон говори и за ‘обърнатото’ „Дърво на живота” с корени в божествения, ствол в междинния и корона в нашия свят - или за обратния поток, който сваля идеи от Божествения порядък и ги възсъздава в земния. Но за целта първо трябва да се отиде до “Горе”. Как? Умозрително - чрез “ученичество” и “апостолство”, в по конкретен план - чрез създаването на “пионерска група”, “движение” и т.н.
Е, такава ‘инициативна група’ съществува. От няколко години. Събира се всеки петък дома на Леон, когато той е в България (а не в Ирландия, където прекарва половината от времето си) и се качва на Рила всяко лято, за да прави по-чиста връзка между “там Горе” и “тук Долу”. Подтикван от езотеричното си любопитство, но възпиран от недоверието на ‘окултиста’ към ‘мистика’, попаднах на една от сбирките на тази група. Оказа се, че Леон действително може да сваля по-меки и фини енергии ‘от Горе’, които на хора като мен им действат главно приятно-приспиващо. После прочетох манифеста, за да се убедя, че всичко е наред, и вече съм склонен да се кача с тях през юли на Рила - да пробвам.
Пробвайте и вие. Лично на мен ми се нрави неговия ‘либерален подход’ към духовната материя. Вероятно затова е получил номинация за световната духовна награда “Темпълтън”. Но той и на практика се стреми да използва всичко ценно от достиженията на различните духовни традиции. Разбира се, акцентът е по-скоро на “еволюционни”, отколкото на “инволюционни” методи. Примерно големия му мерак е да се направи на Рила една ‘уставна’ паневритмия от поне 144 хармонизирани човека и чрез нея да се прокара духовна просека и през трите свята. Другата му новаторска идея - негово изобретение е, че във времето на синтеза е напълно възможно да се преживеят откровенията и посвещенията на всички мирови религии (на индивидуално или групово равнище, като се влезе в духовния им егрегор), без да е необходимо да се следва пътя им или да се спазват каноните им. Какво по-освобождаващо?! Обикновено се получава така, че конфесионалните практики ограничават свободата на личността, а този подход е освобождаващ, допълващ, интеграционен и съвсем в час с Епохата на Водолея.
Ами, това е. Тъй като Манифестът и другите книги на Леон не могат да се намерят в големите книжарски вериги, оставям адрес в Интернет, e-mail и телефони, от които може да си ги набавите на български и английски език: www.secondcomingmission.com ;
E-mails: lmmission@eircom.net ; novonebe@mai.orbitel.bg ;
Tel. (02) 846-5493 (България) и (+353-1) 833-3640 (Ирландия)