Записки на ентусиаста - блогът на Станимир Кискинов

На 30 май 2008 г., в рамките на Сатиянанда йога симпозиум в София, Свами Ниранджананда изнесе публична лекция на тема „Йога – метод за пробуждане на вътрешния потенциал”. В разширението на постинга помествам резюме на лекцията. 

Свами Джи, както е най-кратката версия на името му, започна с разграничението между религия и духовност: религията е структурирана система от вярвания и комуникационен обмен с инстанцията, която наричаме Бог, докато духовността се отнася до постигане на по-добър контакт с вътрешната ни природа, иманентни качества и човешката същност. В такъв контекст, йога е по-скоро духовна наука, практически подход за постигане на по-дълбоки нива на съзнание, част от философската традиция на тантра (тан – отваряне, разширяване и тра – освобождение, даване на изказ/израз). В този процес е важно съчетаването на двете основни сили – съзнание и енергия. Това хората правят чрез ума (интелекта), сърцето (емоциите) и ръцете (действеността; творческия, градивен потенциал). Затова от значение е не само IQ-то (коефициента на интелигентност), но и EQ-то (коефициента на емоционалната интелигентност), както и SQ-то (способността за социални взаимодействия). Ако само един от тези елементи липсва или е в недостиг, това води до дисхармония, а целта на йога е именно да помага за премахване на състоянията на небалансираност, да настройва човешката личност хармонично, като струни на китара. В противовес на разпространеното схващане, че стресът вреди, за Свами Джи стресът е живот, обтегната струна (която, ако е прекалено охлабена, не би издавала звук). Не стресът е проблема, а дистресът – прекалено натегнатата струна, пред прага на скъсване. Дистресът се проявява във взаимодействията във външния свят, на базата на четири проявени и взаимно повлияни характеристики на човешката личност: силни страни (качества); слаби страни (недостатъци); амбиции и желания; и нужди и потребности. Ако осъзнаем зависимостта на поведението си от тези детерминанти, успеем да ги преподредим по правилен начин и разширим ограниченото си съзнание, ние бихме могли да влезем в хармонични взаимодействия с околната среда и да подобрим качеството на живота си. Това всъщност е йога: управление на условията, които поддържат дистреса; и на това учи йога - и в затворите, и в училищата, и в армията, и в корпорациите, където по един или друг начин се преподава и практикува. Иначе, ако трябва да се очертае лицето на йога, то включва комплекси от физически и дихателни упражнения и практики на релаксация, концентрация и медитация. И всичко това - за да е хармонично лицето - е желателно да е в добра дозировка. Ако акцентираме само на физическите упражнения, каза гуруто, то е все едно, че носът ни хипертрофира, получава се нелицеприятна картинка. Или ако задълбаем само в мистичната страна на йога, образно казано, лицето ще бъде доминирано от две суперголеми очи, за сметка на останалите му части. Затова отговорът на Свами Джи е Интегралната йога: малко асани за физическото тяло, малко дихателни практики за урегулиране на емоционалното състояние, малко релаксация, концентрация и медитация за укрепване на духа. А може и повече – според както го усещаш. Достатъчни били само пет йогистки пози и две дихателни упражнения, за да се постави здрава основа. Оттам нататък – докъдето се стигне. Целта е да влезеш във връзка със самия себе си, да постигнеш самопознание, да изследваш човечността в себе си и да развиеш творческия си потенциал.

This entry was posted on Tuesday, June 3rd, 2008 at 5:33 am and is filed under Записки, Културни факти. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.