Записки на ентусиаста - блогът на Станимир Кискинов

Пулсът на ОРФЕАНА за май и юни

Administrator — Thu, 01 May 2008 04:44:34 +0000

Една от най-големите ентуасиастки, които познавам, се нарича Румяна Ковачева. Описал съм я в моята книга под кодовото название Орисницата, а в по-широк кръг е позната като Румяна-Орфеана - по името на творческата общност, който завихри около себе си. В разширението на този постинг помествам програмта на ОРФЕАНА за месец май и част от юни. Новото е, че традиционната Сцена ОРФЕАНА (от 18:00 ч.) вече ще се предхожда от Пресклуб ОРФЕАНА (от 17:00 ч.), по време на който ще бъдат разисквани важни за българската духовност въпроси. Темата на първия Пресклуб е “Граждански инициативи за нашите деца”. А иначе Сцената през май ще бъде предадена в артистичните ръце на Телците и Близнаците. Примерно, ако дойдете на събитието на 19-ти, освен всичко друго, ще станете свидетели и на премиера на чисто нова песен по стихове на поета Никола Гигов, моя музика, и в сладкогласното изпълнението на пресимпатична дама Телец и приятели.

ПУЛСЪТ НА ОРФЕАНА
Орфееви срещи в Ритуална зала ТРИАДИЦА, бул. Витоша 15, София
МАЙ: 15 (четв.), 19 (пон.), 22 (четв.); ЮНИ: 2 (пон.), 12 (четв.) 16 (пон.)
ФОРМАТ: от 17:00 Пресклуб ОРФЕАНА; от 18:00 Сцена ОРФЕАНА

1) 15.05.2008 г., четвъртък:
От 17:00 ч., Пресклуб ОРФЕАНА: Граждански инициативи за нашите деца.
Детска орфеева паневритмична площадка Изгрев в Градината на Учителя до Руското посолство и Детски кооператив ОРФЕАНА на ул. “Орехова гора” 6. Доц. Вержиния Боянова, Алексей Скворцов, Богдан Балашев, Румяна Ковачева
От 18:00 ч., Сцена ОРФЕАНА: ОДА НА РАДОСТТА!
Радостта - сърцевина на Паневритмията и особен вид мъдрост
Орфеев паневритмичен спектакъл с Формация ОРФЕАНА и приятели

2) 19.05.2008 г., понеделник:
От 17:00 ч., Пресклуб ОРФЕАНА: Единени в музиката с песенни молитви. Да има ли час по молитва в училище? Константин Златев и Румяна Ковачева
От 18:00 ч., Сцена ОРФЕАНА: Магията на Любовта: Венера и нейните превъплъщения (Жената ТЕЛЕЦ в поезия, проза и песен)
Лирико-хумористична музикално-артистична вечер
с участието на Силвина Карабойчева & приятели от кръг ОРФЕАНА

3) 22.05.2008 г., четвъртък:
От 17:00 ч., Пресклуб ОРФЕАНА: Върви, народе възродени!
За чистотата и културата в българския език. Виолета Христова с група ЖИВОТ
От 18:00 ч., Сцена ОРФЕАНА: Силата на Общуването: Артистичният дух на Меркурий (Чудото БЛИЗНАЦИ в синтеза на изкуствата)
Концерт на Румяна Ковачева & приятели от кръг ОРФЕАНА

4) 02.06.2008 г., понеделник: От 17:00 ч., Пресклуб ОРФЕАНА: Ботевата молитва днес! Имаме ли право да редактираме класиците? – Р. Ковачева и Тамара Пенчева
От 18:00 ч., Сцена ОРФЕАНА: ПАНЕВРИТМИЯТА – ключ към всички науки, ключ към всички изкуства, ключ към вярата, ОРФЕАНА & приятели

5) 12.06.2008 г., четвъртък: Пресклуб и Сцена ОРФЕАНА: Водата говори!

6) 12.06.2008 г., четвъртък: Пресклуб и Сцена ОРФЕАНА: Розата на любовта!

Всеки петък от 18:00 до 20:30 ч.: Духовна школа в дома на Леон Москона, бул. „Цариградско шосе” 15, вх. А, ет. 5, София (до първи подлез след Орлов мост); Всеки делник от 8:00 до 10:00: Паневритмия и песни в Южен парк под Американското посолство; Всяка събота от 10:00 до 15:00: Песни и Паневритмия с деца в Градината на Учителя до Руското посолство; Всяка неделя от 09:00: Паневритмия на Витоша над Симеоновски езера и песенен поход до Ел Шадай

Контакти: Румяна Ковачева, 0894255801, orpheana@abv.bg, www.orpheana.dir.bg

Трактат за епифани от съвременен енциклопедист

Administrator — Wed, 23 Apr 2008 11:33:55 +0000

Ето още една интересна литературна форма: ТРАКТАТ (не си спомням да съм чел трактати, откакто като студент по политология трябваше да се запознавам с „Два трактата за управлението” на Джон Лок)! Но ако човек е писател, преводач, публицист, езиковед, преподавател по системно програмиране, компютърна лингвистика, алгоритмични, мета- и изкуствени езици – и иска да сподели нещо важно с хората – какво друго да напише освен трактат? Така е направил Асен Сираков: издал е един свой трактат – „Трите кита” – в ограничен тираж, като за по-сведущи приятели („епифан” е обратното на профан). В него е изложил своята гледна точка за трите фундамента (или „китове”, както той ги нарича), върху които се крепи човешкото мироздание. Първият кит е „Познай Света” (странстването), вторият – „Познай Вярата” (израстването) и третият – „Познай Себе си” (завръщането). И тъй като предстоят християнски празници, по-долу помествам неговата трактовка на молитвата „Отче наш” от втората част на трактата, посветена на вярата.

Нека се опитаме да анализираме по-подробно и по възможност да наложим мисълта на Хермес Трисмегист върху молитвата “Отче наш” – единствената молитва, завещана ни лично от Спасителя, според Светото писание (Матей 6:9-13).

Отче наш – “Отче”, защото е “баща”, защото е подобно на онази кодирана информация, която в нашия живот се проявява в процеса на оплождането, в процеса, в който информацията-сперматозоид опложда, слива се с информацията в яйцеклетката, за да се появи творението. Защото Отецът е изначалното, най-висшето, горе и е причина за всичко, което е долу, и е едновременно и еманация, и копие, и е наш, защото всичко и всички са чада Негови, и всички чада негови са Той, което се потвърждава допълнително в следващия изказ:

Ти, който си небето – в арменската монофелитска църква и до ден днешен тази част от молитвата се произнася именно по този древен, изначален начин, а не по изкривения от по-късните преводи – (ти), Който си НА небесата.

Да се свети Твоето име – име освен понятие означава и същност (entity) и тази същност трябва да свети, защото всичко е Светлина и горе и долу, и долу, и горе и защото без светлина няма живот, няма Нищо.

Да дойде Твоето царството – означава ли това, че го няма “царството”? Не, има го, защото, ако го няма, няма да ни има и нас и всичко около нас, но липсва хармонията, а тя би могла да настъпи едва когато Човекът осъзнае това Царство, т.е. когато царството дойде.

Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята – защото е вечен стремежът към Хармония и защото, за да бъде всичко, което е долу, да бъде и горе, и всичко, което е горе, да бъде и долу, за да се осъществят чудесата на едно-единствено нещо – на Великия замисъл – и еднакви, като създадени от Единия Бог, са всички неща – и трябва да са именно такива, – дошли от представата на едно-единствено нещо, родени от него и по негово подобие, трябва волята на това нещо да е безкрайна, защото в противен случай породеното от него ще погине и изчезне.

Хлябът наш насъщен дай ни днес – нима няма утре? И защо трябва да ни го дава, не можем ли да си го вземем? И защо “хляб”? Хляб “храна” ли означава?
В Древен Китай е битувало наказание: наказаният е избирал храна, независимо каква и е трябвало да яде само нея, докато е траело наказанието му. Тези, които са избирали месото или деликатесите, са умирали до няколко месеца. Оцелявали са само онези, които са избирали студен, варен, безсолен, безвкусен ориз или стар хляб (най често от просо, ечемик или ориз). Зърното-Хляб във всичките му разновидности е основната човешка храна. Дори племената в джунглите на Амазонка, които не знаят що е зърно и хляб, ядат и отглеждат децата си с една каша, подобна на мамалига, с вид и вкус на лепило за тапети, извличайки скорбялата от сърцевината на определени дървета. На други места ядат плодовете на хлебното дърво и пр. и пр. Насъщният хляб е човешкото понятие – хляб, за да съществуваш! А защо трябва да бъде даден? Защото и дребното нарушаване на баланса, да не говорим за стихиите, може да ни докара глад. Ние нямаме право да си взимаме, защото самите ние можем да си докараме глада чрез поредица от неразумни и опустошителни действия. Затова “дай”, помогни в смисъл покажи, насочи. Помогни “днес”, защото само Ти знаеш дали ще има “утре”.

И остави (опрости) нашите дългове така, както ние ги оставяме (опрощаваме) на длъжниците наши – защото принципът долу-горе, горе-долу е основният принцип на Реципрочността. Защото всяко действие има противодействие и колкото по-голямо е действието, толкова по-голямо е противодействието, защото искането е свързано с даването, а отнемането – с додаването.
Но какво би се получило, ако някой само е взимал, т.е. самият той е само длъжник и няма длъжници към себе си? Просто, в такъв случай, той би обезсмислил молитвата, защото, за да бъде молитвата Молитва, за да можем да кажем накрая “Амин”, т.е. “(Така) Да Бъде” (So Be It или So Mote It Be), тя трябва да почива преди всичко върху Истина, за да бъде правдива необходимостта от нейното изричане или дори помисляне, за може Тя да бъде. Това означава ли обаче, че молитвата не е необходима на подобен човек? Означава ли, че той би могъл да се помоли за “останалото”, като игнорира този текст? Разбира се, че е възможно (всичко е възможно), но как този човек би осмислил неизменния дълг – дълга пред това, че му е даден живот (независимо от кого и как)?

И не въведи нас во изкушение, но избави нас от Лукавия […] – в повечето славянски езици НО е съчинителен съюз, по-силен от И и акцентира върху продължението на започнатата мисъл, функция, която в българския е избледняла.
В последната смислово натоварена част от молитвата “Отче наш” се случва нещо, което на пръв поглед противоречи на “Бог е Любов” и “Бог е Хармония”, които са синоними. Тук, на финала, отправящият молитвата по-скоро пита: възможно ли е някое от поредните изпитания (коренът “кус” – ‘кусвам’ = опитвам, изпитвам) да бъде пропуснато, прескочено, пренебрегнато? Защото слаб съм, Господи, и не знам дали бих се справил без твоя помощ, защото, ако следвам волята си, ще се отклоня, защото, ако следвам онова, което мисля, че е моята природата, ще предизвикам ново изпитание. Всичко това не е отказ, а молба Господ да не изоставя своето творение-подобие и да му помага в миговете на изпитание, освен случая, когато трябва непосредствено да го “избави” от отразената светлина, от сянката, от “Лукавия”, от неистинния път. Изборът на славянския термин “Лукав” от ранните преводачи (в частност Св. Св. Кирил и Методий) като евфемизъм за Сатаната (или неговите хипостазии) не е случаен. Да “лъкатуши” означава, когато говорим за река, да намира пътя на най-малкото съпротивление. ‘Лъка-Лука’ в протославянско значение означава ‘хитрост’ и това е основно качество на човешката природа от гледна точка на нейната изключителна приспособимост, енергопестеливост и способност към оцеляване. Колко пъти сме минавали по пътя на най-малкото съпротивление и после се е налагало да изминем отново целия път? Колко пъти сме постигали нещо с хитрост и после се е налагало многократно да платим за този наш, така да се каже, “тарикатлък”?

Амин.
Да бъде! Но за да кажем “Да бъде”, трябва да знаем какво да бъде, трябва да сме избистрили съкровения смисъл на всичко онова, което да бъде, т.е. на базата на скицирания, но вече действащ Мироглед трябва да насложим разбирането си за Естествено и Свръхестествено, за Първично и Вторично, за Постоянно и Временно.

„Паневритмия и художествена литература” с Владимир Зарев на бул. “Витоша” 15

Administrator — Sat, 01 Mar 2008 06:35:33 +0000

На 24 март, когато над София се разрази първата пролетна буря, след нея блесна красива дъга, а надвечер пак рукна като из ведро, ритуална зала Триадица приюти ценители на паневритмията и литературата. Литературоведът д-р Снежана Зарева представи темата за паневритмията в българската художествена литература, илюстрирана с откъси от знаковите романи „Битието” и „Светове” на Владимир Зарев и „Живот в тройка” на моя милост.

Мнозина признават Владимир Зарев за жив класик на българската литература, но малцина знаят, че в годините на номенклатурния социализъм той е бил нещо като ятак на Бялото братство, кътайки под леглото си томове от забранената по това време книжнина на „дъновистите”. Нещо повече: той е първият писател, осмелил се още в онази епоха да включи в свой роман – „Битието” – образите на Учителя Петър Дънов и Паневритмията! В последния му бестселър – романа „Светове” – паневритмията също играе важна роля: тя е мистичния фон, но и катализатора за избистряне на взаимоотношенията между главните герои, за „проглеждането” на американеца, и за окончателното решение в полза на любовта на българската му изгора.

И в моя „истински роман” основните събития се разиграват на Рила и в пеневритмичния кръг, който заема централно място в повествованието като сцена за случване на чудеса и като генератор на обобщена, неегоистичната любов.

Тези фини хармонични вибрации присъстваха и на творческата среща-представяне в зала Триадица, чиито музикални домакини бяха изпълнители от Творчески кръг ОРФЕАНА.

Предстоящото издание на „Битието” в Германия и превода на „Светове” и „Живот в тройка” на английски език се очаква разпространят посланието в нови културно-географски ширини.

Диалогично за нещо интимно и лично

Administrator — Tue, 19 Feb 2008 11:48:51 +0000

ВНИМАНИЕ: Според автора, този материал е предназначен само за онези, които са гледали филма “Монолози на вагината”, или пък за онези, които по принцип са чисти ….. и не се СТРАХУВАТ, че някоя уж мръсна дума можела да ги изцапа! Написан е от моя устат приятел Кирил Груев. “ШЕПОТ” … за една от важните теми на съвремието – интимността и секса!Школата – Есенциална Психология – Осъзната Трансформация В интимните си отношения, мъжът спрямо жената трябва да бъде … “настоятелно мек”, защото ако би бил “настоятелно твърд”, т.е. твърде настоятелен ……, би я отвличал от нейните преки ангажименти и би я подчинил на “куровото си съзнание”*!
Но ако можеше да бъде “настоятелно мек”, това би означавало, че я боготвори, т.е. тя жената е неговата богиня, която е основата към която той се стреми и съответно я обгражда “меко” с любов – като и подарява цветя, огражда я с внимание, помага и, описва и обрисува нейните светли мигове, въздигайки я в култ! Но нея Жената, т.е. Душата и, а не нейната …… “путка”!
Не се извинявам, ако използването на тази дума на някого е прозвучала, като изстрел! Нали точно за това използваме “дум-дум”-ите, за да стигат до Ума ни, пък било понякога и като кур-шум … от вида “дум-дум”! Между другото в така наречените “ци-нични” думи има много първична, необработена, но мощна енергия! Ако вземем “ЦИ”-то и го посеем правилно … ще поникне благоприятен плод. Знаем, че всичко е въпрос на осъзнаване, следователно и “ци-ничността” също, когато е осъзната, би могла да трансформира и да бъде трансформирана в благоприятна насока!
В случая да вземем думата – “ПУТЬ-КА”! При малко повече разглеждане и съзерцание на това понятие, но и на органа свързан пряко с понятието, ние бихме могли да забележим разцъфтявянето и на органа и на понятието. Така както “розичката” разтваря своите “листенца”, под ласкавите слънчеви лъчи, така и съответното понятие, се разтваря и разкрива под нашия съзерцателен поглед!!! И какво да видим там … скритото става явно и ние осъзнаваме, че “путь-ка” означава – пътят на душата, т.е. от там ТЯ се посява … и пак от там пониква … влиза в “живота” на майката и излиза от “живота” на майката, поемайки по своя собствен път – ПУТЬ! За обща информация, КА на древноегипетски означава – Душа.
В интимните отношения Жената спрямо мъжа би трябвало да е “навременно сръчна”, защото ако би била такава, тя би могла в удобно време да ВТВЪРДИ сръчно “ралото” на мъжа, да “разоре” и облагороди плодородната си “долина” и да засее навреме благодатните семена, след което и двамата да си вършат ежедневните задължения!
Уви, в днешно време нито мъжът е “настоятелно мек” към жената, нито жената е “сръчно изискана” спрямо мъжа – и от това патим всички, без изключения!
В днешно време мъжете са “твърди” в отношението си към жената, и повечето от тях виждат в нея само “ходещ полов орган”, т.е. средство за задоволяване на нагона!
За пример – повечето мъже, когато се возят в колите си и видят жена пешеходец, особено ако е хубава, или си го помислят, или направо го изревават – уауу … ебати путката …! И се вторачват нагло в междукрачието и, в задните и части, или в ци-ци-те! Между другото, женските гърди, така наречените ЦИ –ЦИ, са електро-магнитните изходящи енергопотоци с които детето на бъдещето се захранва с кърма – КАРМА!!! Уви, мъжът в невежеството си се отнася твърде непочтително и ТВЪРДЕ лекомислено към тези женски “амвони” на светлината!
А когато към перманентната му “твърдост” добавим и “play-boy”-ската му настоятелност, вече се вижда, че съвремения мъж изнасилва “жената” в пряк и преносен смисъл! В преносен смисъл я изнасилва, за да тръгне тя по неговия път … и да забрави своя! А в пряк смисъл … знаете, че статистиката на черните хроники твърдят, че почти всяка втора жена, някога в живота си е била изнасилена, или е правен опит да бъде изнасилена физически и психически!
В днешно време обаче жената също играе играта си нечестно спрямо “принца на своите мечти”. Докато е млада и невинна тя би следвало да изгражда образа на своя принц, когото очаква … и да го чака, а не да спекулира междувременно с органите си – да си уголемява бюстието, да си повдига дупето и да се облича в модни дрехи, чрез които разкрива част от пубиса си, или в “по-добрия случай” да го подчертава демон-стративно!————————————————————-

* Курово съзнание – произлиза от кур-ортно съзнание … онова съзнание, което се интересува само от това да похапне, да попийне и да поебне – хей тез три нещица!

————————————————————
Е питам, как принцът – аристократ, би имал шанс да се доближи до нея, ако тя е плътно обградена от нерези и тяхната животинска похот осмърдява целата махала?! Знаем, че духовния аристократ има много фино обоняние за чистота и “девственост” и ако една “девойка” е оплюта от “скунксове” то шанса Духът – Принц, да се доближи до нея е почти равен на НУЛА!
Нима жената не разбира, че ако играе играта по този начин, тя е обречена връз нея да налетят хищници и да я стъпчат и разкъсат?
Ако е жената … полу-разсъблечена,
то Тя е … напълно обречена!
Мога да пиша още за интимността, но нали затова тя е ИН-ТИМ-НА защото е обща игра! Ако я играя сам ще наруша тайната … ако обаче и други са съгласни да търсим истината … то те ще откликнат на правилото за навременна обратна връзка … и така стъпка по стъпка да разбулим изида – с МЕКА НАСТОЯТЕЛНОСТ!

Очаквам разумно включване …

Манифест на учител, продължител на делото на Учителя

Administrator — Fri, 11 Jan 2008 06:46:39 +0000

Каква е първата асоциация, която възниква при споменаването на литературната форма манифест? Предполагам, че почти всеки се сеща за комунистическия манифест (едно доста популярно произведение в жанра). Тук обаче не става въпрос за революционното послание на Маркс и Енгелс от по-миналия век, а за откровенията (всъщност, не по-малко революционни) на един, по неговите думи, “тих и кротък мистик” - наш сънародник и съвременник. Нарича се Леон Москона, а манифестът му е озаглавен “Завета на Истината”.

Целта на всеки манифест е да буди, да увлича, да масовизира практически приложимо знание. В случая тя е в пряка връзка с основно послание в текста - че езотеричното познание и духовната работа не са нещо отвлечено и безсмислено, а носят съвсем конкретен, земен, социално-спасителен смисъл. Основните идеи в манифеста са две: за синтеза на религиите и интегрирането на всички духовни традиции и за актуалната възможност, или по-скоро, необходимост от духовно възраждане на човека и съвременното човечество. Основната теза на автора е, че световните религии са учудващо единодушни в описанието на трислойната структура на мирозданието (физически/материален свят; небесен/ангелски свят; и причинен/божествен свят) и в предписанието към хората да търсят пълнота на битието не само по хоризонтала, в ограничените условия за земния си бит (където, тъй или иначе, няма да го открият), но и по вертикала, във всяко от трите измерения. Така може да прорасне “Дървото на живота” с корени в материалния свят и в конкретните човешки личности с пречистено физическо тяло и просветлено съзнание, със ствол в небесния свят и в разгърналите добродетелите си душевно-психични същности, и с корона в Божествения свят и в пробуденият висшият духовен Аз, способен на пълно освобождение и на “сътворчество с Бога”.

Както забелязвате от няколкото цитати по-горе (такива ще има и по-долу), езикът и стилът на творбата, с която се опитвам да ви запозная, са религиозно-философски, но пък за сметка на това - твърде ясни. Няма как: манифестите по дефиниция трябва да бъдат ясни, та дори декларативни и плакатни, и затова в тялото (в случая - печатно) на книгата присъстват и две диаграми, в които е квинтесенцията. Първа е, именно, схемата на духовните трансформации на човека по пътя на неговата еволюция. Леон ги нарича “възкресения” (тъй като са свързани с новораждане в по-висок духовен свят) и очертава трите етапа на процеса: земно въплъщение като културно- и социално-обусловена личност, първо възкресение като “жива душа” в ангелския свят, и второ възкресение като “духовно-космично същество” в божествения. Ясно е, че само когато се мине през тези трансформации-възкресения, може да се окичим с лентата “създаден по образ и подобие Божие”, да разгърнем истинския си потенциал, и да се радваме на “Творението” в пълнота и цялост!

Друга специфика на манифестите е, че представляват и своеобразна “програма за действие” - т.е. че не само дават теоретични знания и описват желани състояния, но и предлагат практически решения и конкретни стъпки, за да се достигне до тези състояния. Втората схема в книгата описва “Мандалата на Небесния Йерусалим” или - с други думи - върховната точка в еволюцията на душите, самото “царство Божие, в което много жилища има” - както и пътищата към него. Те се трасират от Божествените учители от всички епохи на човешката цивилизация: Кришна, Хермес, Мойсей, Орфей, Буда, Лао Дзъ, Заороастр, Христос, Мохамед, българският мирови учител (аз, като светски човек, ще използвам светското му име) Петър Дънов и др. В тази картина всяка световна религия или значимо духовно учение представлява отделен път-брод, проправен през трислойната структура на битието, който извежда до стените на небесния град. Оттам - през определена порта - и до вратите на Храма. На земно, историческо ниво изглежда, че тези религии, вероизповедания и духовни школи се конкурират и си противостоят (понякога до враждебност и антагонизъм), но на високите нива “всяко посвещение съдържа в себе си всички останали, но в съответствие със собствената си духовна ориентация”. В своята съвкупност, многообразие и единство, те са призвани да участват в изграждането на “величествен Божествен храм на Творението с много различни, но прозрачни олтари, от които може да се съзерцава целия храм.”

Това е концептуалното ядро и ключа за интерпретиране на още редица старозаветни и новозаветни понятия, на които аз няма да се спирам. Ще посоча само заявеното намерение на “Завета на истината”: да разкрие (и актуализира!) “някои основни архетипни идеи, свързани с вечните Божествени Истини”, да събере (предложи/предостави на всички!) “плодовете от духовната история на човечеството през Индо-европейския цикъл” и да подготви хората за, да кажем, очакваните последствия от реализацията на някои не особено оптимистични за тях пророчества. Думам ти, дъще - сещай се, снахо! Явно на ‘земното гражданство’ рано или късно ще му се наложи да промени сегашното си състояние и да стане и ‘небесно гражданство’. И по-добре навреме…

Манифестът няма да е манифест, ако остане само на хартия. Той е подадена ръка, покана за общо действие. Но най-важно е практическото му приложение. Разбира се, всичко му е наред и чисто теоретично. Леон говори и за ‘обърнатото’ „Дърво на живота” с корени в божествения, ствол в междинния и корона в нашия свят - или за обратния поток, който сваля идеи от Божествения порядък и ги възсъздава в земния. Но за целта първо трябва да се отиде до “Горе”. Как? Умозрително - чрез “ученичество” и “апостолство”, в по конкретен план - чрез създаването на “пионерска група”, “движение” и т.н.
Е, такава ‘инициативна група’ съществува. От няколко години. Събира се всеки петък дома на Леон, когато той е в България (а не в Ирландия, където прекарва половината от времето си) и се качва на Рила всяко лято, за да прави по-чиста връзка между “там Горе” и “тук Долу”. Подтикван от езотеричното си любопитство, но възпиран от недоверието на ‘окултиста’ към ‘мистика’, попаднах на една от сбирките на тази група. Оказа се, че Леон действително може да сваля по-меки и фини енергии ‘от Горе’, които на хора като мен им действат главно приятно-приспиващо. После прочетох манифеста, за да се убедя, че всичко е наред, и вече съм склонен да се кача с тях през юли на Рила - да пробвам.

Пробвайте и вие. Лично на мен ми се нрави неговия ‘либерален подход’ към духовната материя. Вероятно затова е получил номинация за световната духовна награда “Темпълтън”. Но той и на практика се стреми да използва всичко ценно от достиженията на различните духовни традиции. Разбира се, акцентът е по-скоро на “еволюционни”, отколкото на “инволюционни” методи. Примерно големия му мерак е да се направи на Рила една ‘уставна’ паневритмия от поне 144 хармонизирани човека и чрез нея да се прокара духовна просека и през трите свята. Другата му новаторска идея - негово изобретение е, че във времето на синтеза е напълно възможно да се преживеят откровенията и посвещенията на всички мирови религии (на индивидуално или групово равнище, като се влезе в духовния им егрегор), без да е необходимо да се следва пътя им или да се спазват каноните им. Какво по-освобождаващо?! Обикновено се получава така, че конфесионалните практики ограничават свободата на личността, а този подход е освобождаващ, допълващ, интеграционен и съвсем в час с Епохата на Водолея.

Ами, това е. Тъй като Манифестът и другите книги на Леон не могат да се намерят в големите книжарски вериги, оставям адрес в Интернет, e-mail и телефони, от които може да си ги набавите на български и английски език: www.secondcomingmission.com ;
E-mails: lmmission@eircom.net ; novonebe@mai.orbitel.bg ;
Tel. (02) 846-5493 (България) и (+353-1) 833-3640 (Ирландия)

Ангели в космоса?

Administrator — Wed, 12 Dec 2007 13:35:13 +0000

Според статията, която помествам по-долу, те са реалност, потвърдена от дългогодишни научни изследвания и от информация, получена от американски и руски космонавти. Всички свидетелства за среща на екипажите за международните космически станции доскоро са били засекретени. Телескопът „Хабъл”, който пътешества из Вселената, многократно е изпращал в ХАСА снимки на ангелоподобни същества. Те излъчват любов и неземна хубост, споделят астронавтите, които са общували с тези създания. Наскоро „Хабъл” отново изпрати сензационни кадри от вселената. На тях са запечатани седем ярки обекта, които приличат на библейските ангели с криле. „Те бяха високи около 20 метра – споделя ръководителят на проекта „Хабъл” Джон Пратчес. – Тези създания излъчваха ослепителна светлина, те явно показваха, че искат да бъдат снимани. Не знам дали това са представители на извънземна цивилизация или пратеници на друга непознати на човечеството измерения.

Ангелоподобни енергийни структури са фиксирани на стотици снимки, направени по метода на Кирлиан. Свръхчувствителната апаратура улавя аурата около предмети, растения, хора, както и невидими за физическите ни очи обитатели на пространството. Появяват се образи и същества, които няма аналог във физическия свят. Тези енергии са добронамерени към човека и излъчват позитивни потоци, които му влияят благоприятно и оздравително.
Тези невидими същества се появяват около човек по време на молитва, медитация или при опасност за живота му. Учените от различни научни центрове са направили стотици снимки на хора от различни религии, около които винаги се появяват ангелоподобни обекти с положително енергийно излъчване. Това потвърждава тезата, че Бог или Творецът е един и той обича всичките си създания, независимо на какъв език се обръщат към него и каква вяра изповядват.
Изследователите са фиксирали и енергийни негативни структури, които приличат на чудовища. Те кръжат около болни, ядосани и лоши хора.
Последните открития в новото направление в науката доказват, че в пространството около нас има и многобройни енергийни структури с човешки лица. Това може би енергийни копия на хора, които вече са напуснали този свят, но продължават живота си на друго ниво. Заснети са стотици лица, които сега се проучват дали принадлежат на починали хора и в кои епохи са живели.
Все повече скептици в научния свят приемат, че ние наистина сме безсмъртни същности, които само сменят обвивките си.

Гледахте ли вече филма “Тайната” (The Secret Movie)?

Administrator — Sat, 17 Nov 2007 07:29:10 +0000

Ако да - бравус и… добре дошли в “клуба на магьосниците”! Ако не, ето два линка: www.thesecret.tv и www.universallawstoday.com/secret.html (вторият е free). А каква всъщност е тайната? Законът на привличането, по силата на който придърпваш към себе си нещата - позитивни или негаривни - за които мислиш! Нещо като BG поговорката “Каквото повикало - такова се обадило”. Въпреки че има и киритци (http://andywibbels.com/post/1158), това е един от онези документални филми, които те карат да се замислиш за начина, по който правиш нещата в живота си. Лично мен ме впечатли с две свидетелства: 1) че е възможно човек да се излекува дори от рак като спре кранчето на стреса в живота си и… гледа комедии; и 2) с думите на Майка Тереза, че не би се включила в анти-военно движение, а само в движение за мир…

По-долу помесвам на български 10 от 100-те цитата от филма, намираеми в Интернет на английски:

1) “Ние сме като магнити - подобното привлича подобно. Ти привличаш и ставаш това, за което мислиш.”

2) “Хората мислят за това, което не искат и привличат повече от него… Тези, които говорят най-вече за болести, имат болести; тези, които говорят на най-често за просперитет, имат просперитет и т.н.

3) “Избирай мислите си внимателно… ти си шедьовъра на своя живот!”

4) “Твоите мисли, пораждат твоите чувства. Има две категории чувства - добри и лоши. Мислите, които предизвикват добри чувства означават, че си на правилния път. Мислите, които предизвикват лоши чувства, означават, че не си на правия път.”

5) “Върху каквото се фокусираш с твоите мисли и чувства, ти го привличаш в ежедневието си… Когато хванеш цаката на това, без да се усетиш, ще знаеш, че създателя си ти.”

6) Визуализирай! Упражнявай своето бъдеще… Утвърдителната мисъл е 100 пъти по-силна от от негативната.”

7) “Нашата работа не е да се притесняваме за въпроса ‘как’… ‘Как’ е от компетенцията на вселената. Тя винаги знае най-бързия, най-краткия, най-хармоничния път между теб и твоята мечта.”

8) “Отнасяй се към себе си по начина, по който би искал останалите да се отнасят към теб… Обичй себе си и ще бъдеш обичан… Законът за привличането няма да те постави заедно с някой на едно и също място, ако честотите ви не се припокриват.”

9) “Ще се освободиш от изнурителната невъзможност да имаш нуждата да контролираш света, твоите приятели, твоя любовник, твоите деца…”

10) “Когато гласът и визията отвътре станат по-дълбоки и ясни от възможностите, идващи отвън, тогава ти си станал господар на твоя живот… Ти не си тук да се опитваш да направиш света такъв, какъвто искаш да бъде. Тук си да създадеш света около себе си, който ти избираш.”

Приказка за лъва и газелата от Асен Сираков

Administrator — Thu, 01 Nov 2007 04:44:50 +0000

Имаше някога един лъв. Прайдът, на който той бе и баща, и господар, и единствен съпруг, освен от него, се състоеше от четири лъвици, две поотраснали лъвчета и цяла купчина боричкащи се малки. Лъвиците бяха силни, сръчни и относително покорни – е, зъбеха се от време на време, но бързо подвиваха опашка пред буйната грива на своя господар. Всеки ден те ходеха на лов и тъй като бяха хем задружни, хем добри ловци, храна имаше достатъчно за всички. През ден през два лъвиците довлачваха по някое животно и чинно се отдръпваха. Лъвът спокойно се наяждаше и сетне се оттегляше да подремне.

Така се нижеха дните и от лъвска гледна точка не можеше и да бъде по-добре.Естествено от време на време лъвът също ходеше на лов, но по-скоро за поддържане на форма и разнообразие. Когато това се случваше, той домъкваше убитото животно, разкъсваше го пред всички, отхапваше демонстративно някоя друга мръвка за авторитет и без да се донаяжда оставяше всичко на останалите членове на прайда. Единственото животно, което лъвът обичаше да изяжда сам в уединение беше газелата. Душата си даваше за газела и, ако не беше толкова отвратително трудно да се ловят, вероятно всеки ден би си похапвал газелка! Ах, това изумително животно! Нежно, грациозно, безпомощно… с възхитителни очи и стройни крака, бързи като вятъра… Животно, създадено за него, лъва, и прекарващо целия си живот в бягство… Една прекрасна вечер малко след здрач лъвът за кой ли път потегли за газела. През последните два-три месеца късметът му на няколко пъти бе изневерил и желанието му да си хване газела на всяка цена се бе превърнало в идея-фикс.Лесно намери стадото и се притаи във високата трева – оттук започваше най-трудното… И най-малкият съмнителен повей, и най-бледият подозрителен отблясък или, не дай си боже, предупредителен писък на птица щеше да бъде достатъчен цялото стадо да изчезне за миг.Лъвът пропълзя няколко метра по-близо до стадото и се вгледа в животните, които като призраци се поклащаха върху стройните си крака и трескаво се ослушваха във всички посоки. В този миг той я видя… Защо точно нея не му беше ясно, но още в мига, в който я зърна, престана да забелязва останалите газели. Противно на всякакви ловджийски правила лъвът изведнъж се изправи в целия си огромен ръст и тръгна бавно и уверено право към нея. За части от секундата стадото се разпиля по всички посоки, но тя остана. Остана като закована за земята без да сваля от него огромните си влажни очи. Лъвът я приближи, подуши я – главата му се замая от този позабравен аромат – после застана до нея сложи лапа върху гърба й и машинално посегна към врата. Газелата не помръдна и дори му се стори, че някак странно извърна главата си, като че ли, за да му е по-удобно да я захапе…Лъвът изплю снопчето козина, успяло да се завре между зъбите му и отстъпи няколко крачки. Газелата се отръска и леко се затича към мрака. Лъвът отчаяно изръмжа, завтече се отново към нея, но тя вместо да хукне с всички сили и да изчезне, отново застана неподвижно…

За лъва нямаше невъзможни неща, но ето че всичко, което се случваше тази вечер, беше невъзможно – невъзможно бе газела да не побегне от лъв, но невъзможно беше и той, лъвът, да убие неподвижно, несъпротивляващо се животно. Странното бе, че ако газелата не се страхуваше от него и дръзко го гледаше в очите, сигурно щеше да й откъсне главата, но той виждаше как тя през цялото време примира от страх…

Лъвът се прибра в прайда, а на другия ден дори не кусна от храната, която лъвиците бяха донесли. С мъка дочака да се стъмни и тръгна да дири снощната газела. Намери стадото, втурна се към него и всички газели с изключение на една изчезнаха в мрака… Да, това беше тя и всичко започваше да прилича на кошмар. За зла беда на всичкото отгоре се появи някакъв гепард. Газелата го видя и побягна като стрела. Гепардът обаче успя да я настигне, ловко скочи и я прекатури. Лъвът гледаше като в транс и не вярваше на очите си. Едва когато видя, че нещата непоправимо отиват назле, той с последни усилия дотича и буквално в последния момент, преди петнистият нахалник да забие зъби в гърлото й, успя с премерен удар да му счупи гръбнака. После учудващо за себе си стоя до нея почти цяла нощ докато клетата се съвземе и едва тогава се прибра в прайда.

На другия ден усети силен глад, но щом хапна от донесеното месо, тутакси го изплю – месото горчеше и имаше неприятен дъх. Ядоса се и по никое време отиде на лов. Намери стадо зебри и го подгони като дете гълъби. Естествено зебрите се разбягаха, но едно малко се отклони, от страх сплете крака и залитна. Лъвът машинално го подсече с лапа, уби го с лекота и застана с празен и неподвижен поглед до телцето. После си тръгна и го остави на хиените – за първи път в живота си бе извършил безсмислено убийство. Прибра се в прайда и проспа гладен остатъка от деня. Щом се стъмни обаче скочи и отново тръгна към стадото газели…

Така минаха две седмици, а може би цял месец…

Лъвът бе престанал да спи, да се храни и да ходи на лов. Бродеше мрачен и изпосталял докато единият от младоците просто го изгони от прайда.

Всяка вечер лъвът ходеше при своята газела, която продължаваше да се държи по абсолютно същия начин, само дето някак видимо й беше трудно да се задържа върху краката си – вероятно и тя бе спряла да се храни. Двамата се гледаха дълго, протяжно и напразно – тя всеки път обречено, с очи, пълни със страх и ужас, а той всеки път уморено и ненаситно, с все по-неясно очакване – докато една нощ вече нямаше сили да я опази от поредния гепард…

Странно, докато петнистият негодник разкъсваше пред очите му неговата, собствена газела и хрупаше грацилните й кости, лъвът не почувства нито гняв, нито завист, нито облекчение, а за първи и може би за последен път през живота си, противно на всякаква лъвска природа, прилегна под едно близкостоящо дърво и заспа непробудно…

Автор: Асен Сираков

Golden Rules for Women to Avoid Dull Relationships

Administrator — Mon, 15 Oct 2007 06:43:52 +0000

If a man wants you, nothing can keep him away.
If he doesn’t want you, nothing can make him stay.
Stop making excuses for a man and his behavior.

Allow your intuition (or spirit) to save you from heartache.
Stop trying to change yourselves for a relationship that’s not meant to be.
Slower is better.
Never live your life for a man before you find what makes you truly happy.
If a relationship ends because the man was not treating you as you deserve
then heck no, you can’t “be friends.” A friend wouldn’t mistreat a friend.
Don’t settle. If you feel like he is stringing you along, then he probably is.
Don’t stay because you think “it will get better.” You’ll be mad at yourself
a year later for staying when things are not better.
The only person you can control in a relationship is you.
Avoid men who’ve got a bunch of children by a bunch of different women.
He didn’t marry them when he got them pregnant,
Why would he treat you any differently?
Always have your own set of friends separate from his.
Maintain boundaries in how a guy treats you.
If something bothers you, speak up.
Never let a man know everything. He will use it against you later.
You cannot change a man’s behavior. Change comes from within.
Don’t EVER make him feel he is more important than you are. ..even if he has
more education or in a better job. Do not make him into a quasi-god.
He is a man, nothing more nothing less.
Never let a man define who you are.
Never borrow someone else’s man.
Oh Lord! If he cheated with you, he’ll cheat on you.
A man will only treat you the way you ALLOW him to treat you.
All men are NOT dogs.
You should not be the one doing all the bending…compromise is a two-way street.
You need time to heal between relationships…there is nothing cute about
baggage… deal with your issues before pursuing a new relationship
You should never look for someone to COMPLETE you...a relationship consists
of two WHOLE individuals…look for someone complimentary…not supplementary.
Dating is fun…even if he doesn’t turn out to be Mr. Right.
Make him miss you sometimes...when a man always know where you are, and your
always readily available to him- he takes it for granted.
Don’t fully commit to a man who doesn’t give you everything that you need.
Keep him in your radar but get to know others.
Share this with other ladies….. You’ll make someone SMILE, another
RETHINK her choices, and another woman PREPARE.

BY THE WAY, THIS WAS WRITTEN BY A MAN, SO TAKE A HINT …………..